Прощъпулник
В различните краища на България прощъпулникът се нарича по различен начин – престъпулка, прощъпулка, пощръпулник, престъпване, преходница. Това е ритуал, при който се „търкаля” погача, специално приготвена за случая и детето, което вече е направило първите си самостоятелни стъпки, е „готово” да избере, „подскаже” на родителите, „пътя в живота си” – своите дарби и наклонности, избирайки някой от вещите, които те предварително са приготвили.
Прощъпулник се прави малко след като детето е проходило. Важно е да е минало малко време, така че малчуганът да прави стабилни крачки и да не се налага да го държите за ръчичка, както и да не пада в опитите си да върви. Обикновено – между десетия месец и втората годинка, в зависимост от това, кога е проходило детето.
Канят се близки, роднини, майки с деца в дома на празнична трапеза.
Добри дни за прощъпулник според църковните вярвания са понеделник, сряда или неделя.
Предметът, който детето си избере, според обичая на прощъпулника, ще бъде това, което ще го влече и ще стане негова професия. Родителите предварително трябва да са нарочили кой предмет коя професия ще символизира, а не да импровизират след като мъника вече е избрал. Може да се сложат например спринцовка или слушалка за лекар, портфейл за банкер, ножици, молив, калкулатор и каквото още подскаже въображението ви. Важното е всеки предмет да се нарече с определено занимание. Хубаво е сред предметите да няма познати или любими на детето, защото това предопределя донякъде избора му. Добре е също да се избягват много шарените и ярки, които веднага биха привлекли погледа му. Изборът на професии, както и на предмети днес е много по-богат от времето, на възникването на обичая. Ето защо, за да не обърквате малкото дете би било добре да се вслушвате в интуицията си и да не прекалявате с броя на предметите.
Обредната погача е важен елемент при правенето на прощъпулник. Добре е да е от майката на детето, но ако не умеете, може и да купите от нас. И тук, както и в повечето ритуали, предназначени за деца, на трапезата присъстват предимно сладки храни: мед, много сладки, сладкиши, бонбони, петифури,…, сладки баници, банички на хапки, сандвичи на хапки,…, сирене,… Ритуалната погача обикновено е хлебна, но се поднася задължително с мед. Хубаво би било погачата да е приготвена като гладка с украса – без възли, топчета и други, отделящи се елементи, за да е устойчива при „търкалянето”. Точни правила при избора на елементите на украсата няма. Ние Ви предлагаме гладка с четирилистна детелина, като символ на успеха и късмета, но Вие сте тези, които ще изберат какво послание бихте изпратили в деня на прощъпулника към бъдещето на своето мъниче. Най-важното е да Ви харесва на Вас.
Ритуалът
Постила се чист бял чаршаф или кърпа на земята. В далечния му край са наредени вещите. Може да са на земята или върху малка масичка. Погачата за прощъпулката се търкулва към тях, за да тръгне детето в тази посока (погрижете се детенцето да е предварително нахранено, защото в противен случай може да се хване за питката). Който предмет избере, с това ще се занимава, когато порасне. Някои хора поставят питката на маса и на нея нареждат предметите. Това се прави с цел малкият човек да не тръгне и да хване питката, а не подредените вещи. След това обредният хляб се разчупва и първите парчета се дават на детето, след това на малките Ви гостенчета и най-накрая на всички останали.
Прощъпулникът може да се реализира по различни начини. Годините и традициите в различните региони са създали различни варианти на този обичай. Важното е в деня на събитието да има погача, която да се разчупи; подбрани вещи, от които детето да избере; приятели, с които да сподели празника.
Старо поверие казва, че ако детето след този ритуал се спъва и пада много, трябва майката да купи една метла и да я занесе в църквата. Попът я осветява и измита пътя пред детето, за да не пада повече.
И все пак нека не забравяме, че ритуалът е символичен и най-важното е да се забавляваме и да го уважим като част от традицията ни, в която няма нищо случайно, макар и да не можем да си отговорим на всички защо?